Дневник на душата

Идеята за този дневник дойде в миг и се реализира за часове. В него развих процеса така, както го виждам аз. Така, както проработи за мен. Ежедневно работя с много жени и проблемът, който срещам най-често, е, че сме забравили да чувстваме. Въвлечени сме в мъжки свят и сме принудени да следваме неговите правила. Силно вярвам, че има и друг начин да се случат нещата. Но за да го осъзнаем и проявим по другия начин, е нужно да си спомним кои сме. Най-лесният начин това да се случи, е да започнем да чувстваме.

Всеки ден срещам жени, които носят в очите си онова безмълвно „не знам как да се върна към себе си“. И ги разбирам, защото и аз съм била там. В свят, който ни е научил да действаме повече, отколкото да усещаме. Да бъдем силни, вместо да си позволим да сме истински.

Този дневник е създаден именно за тези моменти:

• За моментите на благодарност, когато сърцето ти се разлива от усещането, че си жива, че си тук, че си точно на мястото си.
• За моментите, когато болката те разтърсва до костите и ти се струва, че няма път нататък, но всъщност точно тогава се раждаш отново.
• За моментите, когато вдъхновението ти запалва искрата и напомня, че бъдещето не е някъде далеч, то започва от този дъх, от тази страница.

Този дневник е създаден, за да чувстваш. Да почувстваш всичко – и светлото, и тъмното, и лекото и трудното. Да си позволиш да бъдеш цяла. Защото, когато чувстваш, ти се връщаш у дома – към най-живата, най-истинската, най-цялостната версия на себе си.